Да твориш софтуер за управление на човешкия капитал или „Защо пишем програма за заплати?“

Значителна част от софтуерните компании в България се занимават със създаването и поддръжката на продукти, свързани с различни аспекти от дейността на една фирма – счетоводство, контролинг, деловодство, юридически норми, човешки ресурси и т.н. Много от тях са с наистина дълга история – повечето са създадени в „зората на демокрацията“, а някои дори са връстници на Указ56. Дългият им живот доказва по безспорен начин, че създаваното от тях е необходимо и оценено от потребителите си.

На общия фон на тези компании прави впечатление сериозната разлика в броя на фирмите, които разработват счетоводен софтуер, от една страна и тези, които работят в полето на човешките ресурси (или „Личен състав“ и „ТРЗ“, ако предпочитате), от друга. Данните, които са видели бял свят в специализирана преса през последните години сочат, че това отношение е 10:1. Или, в абсолютни стойности, в България над 300 фирми разработват счетоводен софтуер срещу около 30, които осигуряват автоматизация на процесите, които протичат в отдела за „Човешки ресурси“ в една компания.

Е, ОмегаСофт ООД, е от последните „недоразумения“.

След като вече разбрахте как го правим, сега ще се опитаме да разкажем и защо го правим. В началото бе

ЛЮБОПИТСТВОТО

А това начало бе в далечната 1991 година. Тогава трима души, никой от тях с икономическо или управленско образование, приеха „отговорната задача“ на ръководството на предприятието, в което работеха, да създадат нова версия на един от най-популярните продукти за работна заплата „Омега“, версия 2.0. Съществуващият продукт беше извървял своя технологичен път и упорито отказваше да работи на новите фантастично бързи процесори Intel 386. Поради тази причина трябваше спешно да му се създаде наследник или заместник – каквото стане. Освен липсата на подходящо образование и споделеното работно място, другата обща черта на въпросните трима души беше способността им да пишат програми, като в това влагат

ЯСНА МИСЪЛ

В изпълнението на великата неясна и сложна задача те не бяха сами. Помагаше им малък и сплотен екип от счетоводители със сериозни познания в областта на работната заплата. Някъде по пътя се появи и един „проектант“ от Министерството на труда или Както-се-е-казвало-тогава, който за кратко време сътвори един манускрипт от ръчно изписани листи. Програмистите се запознаха с труда му, решиха, че е по-подходящ за присъждане на докторска степен по философия на тема „Що е то работна заплата и има ли почва у нас?“, отколкото като полезна информация за алгоритмизиране. И го игнорираха. Както и споменатия „проектант“, впрочем.

Все пак истината е, че тогава особена почва за работна заплата в България нямаше. Държавата беше толкова заета с демократизацията си, че беше забравила, че нейните поданици трябва да се хранят, което и до ден днешен се случва срещу пари.

В началото на април 1992 г. на пазара се появи продуктът Омега 3.0. За пет работни дни недоказаният продукт се сдоби с около 90 клиента. О, ужас! Любопитството трябваше да отстъпи мястото си на

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО

и отговорността, като основни движещи сили при създаването и съпровождането на един софтуер. А предизвикателството си го биваше:

Достатъчно много държавни институции, които имат право да творят в областта на трудово-правните отношения. Често пъти излюпените норми удовлетворяват чиновнически, синдикални и какви ли не, но не и икономически аргументи. Или пък са механично пренесени от държава, където „работят“ много хубаво. За да дойдат в България, където изобщо не работят. Горе-долу по същата логика, по която в България няма, да речем, популация от птицечовки;
Управление на цялата сфера с подзаконови нормативни актове – наредби, тълкувания, практики, които много често не подлежат дори на „обнародване“;
Въвеждане на разпоредби от „стара дата“. Все едно процесите, свързани с изчисляването на работната заплата, представляват своеобразна машина на времето;
Желанието на чети от чиновници да се докажат или поне напомнят за себе си, като в началото на мандата си открият „топлата вода“ и обезсмислят или поставят под въпрос всичко, направено в ресора им преди тях;
Неизкоренимата в България практика „На всеки три дни чудо!“, превърнала се в управленски стил.

Тук идва мястото на

ОТГОВОРНОСТТА

След цитираните по-горе веселби, ние, от ОмегаСофт, трябва да осигурим изчисляването на работните заплати на стотици хиляди работници така, че:

Същите да бъдат пресметнати вярно и навреме;
Разчетите с държавата да бъдат коректни;
Преводите на възнагражденията да постъпят своевременно в съответните банки;
Да подпомогнем процеса на създаване и укрепване на взаимната лоялност между работодател и сътрудник.

Работейки активно, в непрекъсната борба с времето и с изискванията на нашите клиенти, ние, щем – не щем, допускаме и

СЛАБОСТИ

На първо място това е известно „загърбване“ в софтуера на дейностите, свързани с наемане, атестиране, обучение на персонала. Разбира се, тук своята роля играе и дългата история на продукта, който създаваме. Споменатите процеси бяха неглижирани за известен период от време и едва сега заемат подобаващо място в пълноценния вътрешнофирмен живот на една компания. Ние вече работим в тези направления. Уверени сме, че ще ни се получи – зад гърба ни е не само сериозен опит в разработването на софтуер, но и безценната обратна връзка от нашите клиенти.

На второ място – желанието ни да обслужваме всичките си клиенти с унифициран софтуер води до непрекъснато натрупване на различни функционалности и опции в интерфейса. Това затруднява ориентирането във възможностите на софтуера, което ни принуждава да прибегнем към интелигентното му опростяване на база ролята и предпочитанията на конкретния потребител при работа с него. И, когато говорим за слабости, няма как да подминем и въпроса за

ПЕРСПЕКТИВИТЕ

А те, перспективите, са най-общо казано шарени. От една страна, нямаме конкуренция на чуждестранен софтуер, адаптиран за българските икономически субекти. Каквато е картината с многото чуждоземни ERP-та, които се подвизават с различен успех по фирмени сървъри и работни станции на компаниите в България. За разлика от тях, продуктите за „Човешки ресурси“, особено в частта за работна заплата, трудно могат да бъдат „вносни“. Причините са очевидни – те отговарят на 100% локално (местно) законодателство, което затруднява поддръжката им от чуждестранни фирми. И като време за реакция, и като успешна нормативна имплементация. От друга страна, пак по същата причина, тези системи са „бели лястовици“ в една сериозна софтуерна инфраструктура. И ако не говорят по всички възможни начини с нея, клиентът е готов да вземе компромисно решение като замени една пълна и добре работеща система с някаква, която просто по-добре владее „чужди езици“.

Затова в ОмегаСофт гледаме съвсем сериозно на казуса, че клиентът, освен собственик на своите данни, трябва да има и необходимите инструменти да ги управлява. Поне тези, които ние можем да предоставим.

И накрая, както обикновено, идва време за

ИЗВОДИТЕ

Всъщност изводът е само един. Във филмът „All That Jazz“, незнайно защо преведен с българско заглавие „Ах, този джаз“ се казва „There’s no Business Like Show Business!“. Спокойно мога да кажа, че нашето „писане на програма за заплати“ има характеристиките на шоу бизнеса – нормативна завръзка, бляскаво кодиране и щастлива развръзка за клиентите на ОмегаСофт ООД.